Исторически алманах        

На 10 ноември 1944 година се открива училище на гара Костинброд. Обучението се води от учителите при първоначалното училище в с.Костинброд – Вунка Георгиева, Люба Душкова, Поликсена Стойкова, Христо Коцев и Здравко Свиленов. Учениците са настанени в една барака, предназначена за почивка и нощуване  на работници от завода на Чилов.

От 1 ноември 1946 година със заповед на Областния училищен инспектор училището се отделя като самостоятелно под името “Д-р Петър Берон”. За главен учител е назначена Вунка Георгиева, като втори учител – Зорка Динева.

През следващата учебна година в училището са назначени Матьо Шивачев, Мария Шивачева и Анка Илиева. Обучават се деца в I-во – II-ро слети  и  III-то – IV-то слети отделения. Директор на училището става Матьо Шивачев. По – късно на мястото на Анка Илиева постъпваТодор Георгиев, а през1953 год. Поради заболяване напуска Вунка Георгиева на Нейно място е назначена Стоянка Пеева.

Учебна 1954/1955 година: Паралелкита са вече пет – първи клас се разделя на две паралелки, назначена е учителката Стефана Праматарова.

Заводските бараки стават съвсем недостатъчни да поберат учениците. Благодарение на усилията на обществеността и Матьо Шивачев започва строежът на училище, което е завършено две години преди срока  – на 30 ноември 1955 година .

На  5 декември същата година началното училище се трансформира в основно. От вечеринки и доброволни помощи родителският комитет събира сумата 6000 лева за обзавеждане на училището. Учениците в средния курс формират физкултурен колектив.

Учебната година 1957/1958 е белязана с интерестни събития -  СССР пуска първия изкуствен спътник на Земята, в България се провеждат избори за III-то обикновено народно събрание, Образователното министерство извършва реформи в просветното дело, давайки насоки към политехничеко обучение. Провежда се Втори национален преглед на училищата, в който ОУ “Д-р Петър Берон” заема първо място сред селските училища в района. По това време в училището работят 16 учители. Директор е Димитър Методиев Петров.

От 1959/1960 година със закон се въвежда задължително осмокласно образование. На следващата година  в училището за пръв път се открива паралелка в осми клас. Броят на паралелките е 14. В училището работят 20 учители, директор е Крум Василев Колев, зам.директор – Богослов Георгиев.

Обществеността отново показва съпричасност към училищната дейност. Така с помощта на родителите и учениците, учителите построяват “безплатна” асфалтова площадка от 500 кв.метра, а по-късно започва изграждане на географска площадка. Химическият завод, с който училището има сключено шефство,оборудва безплатно новите кабинети по физика и химия с 10 маси, 2 работни маси , 2 черни дъски, 2 врати. По-нататък в годините ДХЗ ще продължи да закупува за училището маси, чинове,оборудване за кабинетите,  машини за работилниците, грамофони, радиоуредба и др. Родителската общност ще продължи да участва в доизграждането и благоустрояването на училищната база; самите ученици, заедно с родителите ще посадят 400 черничеви и 100 акациеви дръвчета, ще участват в трудови дни.

Разрастването на Държавните химически заводи и привличането на работници от района води до нарастване броя на учениците. Налага се изграждане на пристройка към училищната сграда, първата копка за която е направена на 15.03.1964год. През 1966 год. Започва строеж и на стопанска постройка и зъболекарски кабинет в задния двор на училището.Родителите доброволно участват в не един трудови дни.

На 12.04.1968 год. е завършена пристройката с 4 кабинета, 4 класни стаи, 3 работилници, бюфет за закуски. Цялата сграда преминава на парно отопление. Тогава се разкрива и полудневна детска градина. По-късно е отворен ученически стол. Продължава развиването на материалната база. Любопитен е фактът, че през 1971 год. под ръководството на професори от художествената академия се прави специално оцветяване на класните стаи и коридорите, което ще послужи като модел  за други училища в окръга.

В същото време учениците от училището се изявяват в художествено –творчески и спортни  надпревари. За първи път още през 1962 година на районен преглед на художествената самодейност хорът на училището заема първо място, а танцовият състав – второ. Нататък продължават успешните участия на училищните състави. От 1970 година се формира и фанфарен оркестър.

Не по-малки са и спортните успехи . През 1971 година  на Републиканска спартакиада училищният отбор по спортна гимнастика  под ръководството на Виктория Славкова заема първо място. Тогава започва строителството на спортна площадка в училището, а участията на училищните отбори традиционно продължават да са успешни.

Нивото и на учебната дейност все  повече се повишава. Учители по предмети и начални учители изнасят ежегодно открити уроци . Упоритият им труд води до обявяване през 1973 год. на училището за базово – едно от деветте в окръга. Какво означава това – много усилия и отговорност. Най-напред в базовите училища се въвеждат новостите в учебните програми и учебното съдържание; всеки месец през тази и следващите учебни години учителите изнасят открити уроци пред методическите обединения на учители от западния район на окръга. За първи път урок е заснет на филмова лента–  в първия учебен ден на 73/74 учебна година, в класа на Въла Кунчева.

Дългогодишната упорита работа и постигнатото ниво не остават невъзнаградени. На 26.04.1975 год. тържествено се чества 30-годишнината на училището. Получават се много поздравителни телеграми, подаръци. Но най-големият е присъдената правителствена награда – Държавен орден «Кирил и Методий».

За да се задоволят потребностите на нарастналото селище Костинброд, обявено през септември 1974година за град, с решение на МНП от 21 юли 1975 год. Основното училище «Д-р Петър Берон» открива горен курс с прием две паралелки. Училището прераства в ЕСПУ. За негов директор е назначена Цвета Димитрова Стефанова- Янева, заместник – директори са Павлина Георгиева Стамболийска и Славка Паунова Накова. На 11 септември 1975 год. Първият училищен звънец призовава учениците от първи до девети клас. С тях ще работят 36 учители . Новото училищно ръководство влага много усилия за набиране на висококвалифициран педагогически персонал , непрекъснато подобряване на професионалното ниво и утвърждаване авторитета на учебното заведение. Друг приоритет в насоките за работа е близко сътрудничиство с училищата в града – прогимназия «В.Левски» с директор Михаил Тодоров, начално училище «В.Левски» с директор Елена Мишева, прогимназия «В.Левски» и начално училище «В.Левски» с директори В.Гочева и М.Вълкова, ССТ«Т.Черноколев» с директор Р.Дечева; с ДХЗ и други предприятия на територията на града, с ПЖИ «Т.Каблешков» и Института за чуждестранни студенти в София.

Първият випуск  XI  клас е изпратен на 30 юни 1978 година. От тогава до днешни дни училището е дало средно образование на  над 1300 ученика, а основно образование в него са завършили  повече от 4000 деца. Повечето от дипломиралите се гимназисти подължават обучението си във висши и полувисши учебни заведения – показател за добра и стабилна подготовка.

През учебната 1978/1979 год. директор на училището става Павлина Стамболийска, зам.директор – Страхил Методиев, 47 учители обучават 817 ученика и 52 деца, разпределени в 29 паралелки  и групи. Учи се на две смени. Отново се налага разширяване на училищната база, което става възможно едва след години.  След 1985 година започва строеж на триетажно крило – най-новата пристройка. С нейното построяване училището става 30-класно.

Павлина Стамболийска ръководи училището дълги години, поддържайки авторитета му на високо ниво. След оттеглянето й  длъжността се изпълнява от Маруся Здравкова Денчева за учебната 1992/1993 година. От 1993/1994 учебна година до днес директор на училището е Ели Виденова. През следващата учебна година тържествено се чества 50 – годишния юбилей на училище “Д-р П.Берон”.

Зад тази кратка статистика се крие драматизмът на нашето съвремие. Училището – вече  СОУ “Д-р П.Берон”-  не би могло да бъде отминато от трудностите на продължилия твърде дълго преходен период. Амбицията да се задържи достигнатото преди години високо професионално ниво днес ни струва може би повече усилия в сравнение с годините на съзиданието. Тази амбиция дава стимул на целия екип да продължава да подготвя успешни млади личности.